Домът на Ерик Силвърнест

Луна захапа ръката на вампира и изкрещя с всичка сила:
-ЕРИК АКО МЕ ЧУВАШ ЕЛА ТУК!!!!-знаеше че е безнадеждо но не губеше недежда.Втори вампир я захапа но този път по ръката.Момичето изпищя и изпусна комикса.В него се появи картина на Браян-той бе блед и озверен...

-ЕРИК ЕЛА ВЕДНАГА ТУК!!!!!АКО ОЖИВЕЯ ШЕ ТА УБИЯ С ОТРОВА!!!!ДА ЗНАЕШ!!!!-изкрещя с всичка сила Луна и се разплака.Тя срита единия вампир в...(е мисля че се досещате).После срита и другия...взе комикса и бягаше с колкото сили имаше останали...спря в една уличка и припадна...вампирите я намериха и отново я захапаха...

Изведнъж се появи едно странно момче което отблъсна вампирите с мощна енергия.Той им инжиктира отрова за вампири.Те не можеха да си поемат дъх и скоро умряха.Момчето погледна комикса-сега вече там имаше друга страница.На нея едно момче на име Омен бе спасило Виолета.Щом видя страницата момчето се усмихна и отиде до Луна.Той й даде някаква отвара и тя отвори очи.
-К-кой си ти???-попита го тя.
-Казвам се Омен и току що те спасих...-каза той...усмихна й се и направи едно заклинание и раните й спряха да кървят.После допълни:
-интересен комикс...ще излязат още много броеве.-той си тръгна а Луна не успя дори да му благодари.Тя грабна комикса и видя на страницата Виолета с празна фигура на момче което казваше"Казвам се Омен и току що те спасих".
-З-значи той е от комикса...т-трябва да кажа на Ерик-каза си тя и изтича до дома на Холи

Ерик влезе в къщата си и се качи горе в спалнята си.Облече си една тениска и погледна към касетофона.Плануваше да се поупражнява с пеенето.Обаче не сега..Той слезе отново на долния етаж и видя майка си.
-Здравей.-измрънка Ерик тихо и спокойно и си взе от хладилника вода.Майка му се усмихна мило и продължи да си върши работата,която всъщност беше да шие.Ерик се качи нагоре по стълбите и отново влезе в стаята си.Този път си взе микрофона който беше заврял под леглото и го включи към контакта.Пусна касетофона и го усили докрай.Накрая пусна песента на Three Days Grace - Animal I have become и започна...:
I can't escape this hell
So many times I've tried
But I'm still caged inside
Somebody get me through this nightmare
I can't control myself

So what if you can see the darkest side of me
No one will ever change this animal I have become
Help me believe it's not the real me
Somebody help me tame this animal!
This animal, this animal

I can't escape myself
So many times I've lied
But there's still rage inside
Somebody get me through this nightmare
I can't control myself

So what if you can see the darkest side of me
No one will ever change this animal I have become
Help me believe it's not the real me
Somebody help me tame this animal I have become

Help me believe it's not the real me
Somebody help me tame this animal

Somebody help me through this nightmare
I can't control myself
Somebody wake me from this nightmare
I can't escape this hell

This animal, this animal
This animal, this animal
This animal, this animal
This animal

So what if you can see the darkest side of me
No one will ever change this animal I have become
Help me believe it's not the real me
Somebody help me tame this animal I have become

Help me believe it's not the real me
Somebody help me tame this animal!
This animal I have become

Музиката се чуваше чак извън къщата,но това не притесняваше майка му...

Ерик изведнъж чу че някой му се обажда.Той взе телефона,все ще пеейки и натисна зелената слушалка.След няколко изпяти думи той спря музиката и се обърна към телефона си,който през цялото време записваше гласа му.
-Да?-чудеше се кой ли може да е..

-Ерик,Луна е.Ще идваш ли на къмпинга???-чу се женски и леко развълнуван глас.Ерик въздъхна и седна на леглото.
-Незнам,мисля че не..няма с кого да отида.Писано ми е било да си остана в къщи..-измрънка той отегчено и зачака отговора на Луна...

-Жалко...щеше да е по-яко с теб...има няколко момчета и може да си избереш с кой да си...аз още не съм избрала с кой да съм...-каза Луна и добави:
-мисля да съм с Холиана но тя може да не иска да сме заедно...
Ерик се замисли малко но въздъхна още веднъж и хвана по-здраво телефона.
-Емм..Холиана няма как да ти откаже..Незнам,освен ако има някакъв ангажимент..аз предполагам че ще си купя някоя видео игра и ще играя на Плей-стейшъна и ще спя..така ще си минавам деня..колко ще трае къмпинга?-попита Ерик с още по-тих и отегчен глас.Макар че не му беше кой знае колко скучно,наистина би му харесало да отиде на къмпинг,стига да имаше с кого...

Ерик извъртя очи но после се усмихна леко.
-Поздравления,накара ме да се усмихна този път ненасила..-каза той тихо и с мек глас.После въздъхна за пореден път.
-С кого предлагаш да отида..?Няма никого.-измрънка Ерик с лек отчаян тон и зачака отговор.

-Как да си избера като не познавам никого?!Ти поне познаваш доста хора в училище,а аз съм ходил там само за да се записвам за предметите!Надявам се просто от ей така да изкочи някой и да каже "Ай на къмпинг!" макар че няма да стане..-измрънка той отегчено и изведнъж се сети за комикса.
-Какво стана с комикса?-попита Ерик.

-Разбирам..-измрънка замислено Ерик и после затвори без да каже "чао" или "дочуване".Беше свикнал да вързва на хората тенекия или там както се казва.
-А сега по-добре да започвам да правя нищото което приготвях цял ден..-каза Ерик изморено и легна на леглото,замислен и отегчен..

Ерик се събуди и стана от леглото.Той се почеса зад тила и се прозя.Взе телефона и набра номера на Луна.Нямаше какво да прави,и въпреки че не беше от типа "мн се тревожех за тебе и затва ти се обаждам!" реши да сподели на момичето какво беше сънувал.
-Чипс и сурови картофи..-измрънка Ерик отегчено,докато чакаше Луна да му отвори...

Ерик чу Луна и застана пред прозореца.
-Йо.Какво правиш?-попита я той с лек отегчен но и някакси хладнокръвен глас.

-Гледам през прозореца и си мисля за теб.-отвърна Ерик просто и отегчено,въздишайки леко.
-И ти разказвам за съня си..Сънувах чипс и сурови картофи и тва е..-измрънка тихо той и отново се загледа през прозореца,очаквайки отговор от Луна.

-Скучно,може би.Безопасно,разбира се.По-добре е когато не съм наоколо,все пак няма да попадаш в неудобни ситуации заради мен.С кого си на къмпинг?-попита я той,все още отегчен.Наистина му беше тъпо задето нямаше с кого да отиде на къмпинг...

Ерик въздъхна отегчено и затвори.Той легна на леглото и се замисли.
-Супер..винаги съм искал да имам цялото време на света..Сега го имам и незнам какво да правя с него..-измрънка той наглас и стана.Слезе долу при майка си и седна на дивана.Майка му гладеше дрехи.
-Здравей,Ерик!-каза му тя и се усмихна мило.Ерик също се усмихна леко и си взе сладолед от фризера.Той взе една голяма лъжица и започна да яде право от кутията.Пусна си телевизора и започна да гледа скучни неща.Накрая го спря и си взе един комикс да разглежда,този път не Хентай защото майка му беше там.Ерик изглеждаше доста отчаян от скука докато гледаше картинките.Майка му се спогледа и сложи ръка на рамото му.
-Ерик..ако искаш,можеш само да наминеш през лагера за да видиш какво правят приятелите ти..Искаш ли?-попита го тя с лек тон на надежда.
-Да но..не съм поканен...а и май няма да ме искат там.-измрънка Ерик с безразличен тон.Майка му въздъхна но го потупа и го окуражи:
-Хайде,само да отидеш да видиш!Нищо няма да стане!-Ерик въздъхна и стана.Той си обу обувките и си сложи якето.
-Добре..-каза той и се усмихна на майка си.Тя му се усмихна мило и го пусна да отиде.Ерик тръгна към лагера...

Ерик отвори вратата и влезе в къщата си.Майка му я нямаше - явно е отишла на работа..Той влезе в банята и изкара от една аптечка някакви хапчета.Пусна чешмата и пусна едно хапче в мивката.То се разтвори но това което потече от него не беше просто прозрачна еднородна смес,а кръв.Ерик взе едно хапче и го глътна без вода.Усети изгарящо чувство и после как му се вие свят.Той се хвана за мивката и стисна зъби докато отминеше ефекта:

Ерик беше заспал в банята облегнат на стената и седнал на плочките.Изведнъж телефона му звънна.Отвори леко очи и се огледа.Стана бавно и влезе в хола.Взе си телефона и натисна зелената слушалка.
-Силвърнест на телефона..-измрънка той тихо и отегчено.Прозя се и се почеса зад тила.Кой ли може да е?

-Не,Луна.Няма смисъл.Харесвайте ме,нямам нищо против.Просто няма да получите нищо в замяна.Не мога да бъда обичан и да обичам,затова ще се върна към предишния си живот..Предпочитам сам,отколкото хората да страдат заради моята независимост.-измрънка Ерик и въздъхна леко тъжно но по-скоро безразлично..Всичко това беше само за да защити Луна и Холиана от неговите болезнени действия...

-Какъв приятел съм аз,Луна Муун?Но за да спазя последното ти желание докато все още се държа добре..или поне се опитвам..ще дойда в лагера за последен път..И още едно нещо..Моля те,не ме наричай Ерик вече.-след тези думи последва пауза мълчание и после Ерик затвори.Облече си едно яке и излезе.Той се запъти към лагера където Луна сигурно го чакаше...

Ерик влезе в къщата си с студения и все така безизразен поглед.Той изведнъж се строполи на земята на колена.Изкара с треперещи ръце от джоба си онези хапчета за липса на кръв и ги глътна както вчера без вода.Болката се увеличаваше с всяко изминало приемане на тези таблетки..Той закрещя и се подпря на земята с ръце.Болката беше неописуема за чистокръвен вампир..Нещо което те никога няма да почувстват.
-ИДИОТИ!!МРАЗЯ ГИ!!ТЪПАЦИ,ИДИОТИ!!ИЗВРАТЕНИ ЧУДОВИЩА С ЧОВЕШКИ ОБЛИК!!-разкрещя се Ерик с всичка сила и удари земята с юмруци.Ръцете му се разкървавиха но той не обърна внимание.Стисна очи разярено и изведнъж през ума му изплува още един спомен..За онова мистериозно момиче което единствено го зачиташе когато майка му го бе оставила..
-"Спокойно..няма лошо ако не говориш.."-тези думи се повтаряха в ума на Ерик.Тогава беше шокиран до такава степен че не говореше.Не ядеше.Не пиеше вода.А момичето толкова много се грижеше за него..
-"Може ли..да те докосна?Нямаш нищо против,нали?"-това бяха думите които това момиче му каза когато за пръв път прекрачи прага на къщата им.Дрехите му бяха окървавени а погледа - безжизнен.Тя обаче се грижеше за него с нежност..
-"Добре..Сега ще те съблека..Нали може?"-тук нейните думи бяха казани когато момичето трябваше да накара Ерик да съблече горните си дрехи за да може да се премахне кръвта..Тя изглеждаше много ужасена когато видя кървавото петно на връта на Ерик но все пак с мека гъба я почисти..
Тези спомени преминаваха бавно и болезнено през ума на Ерик,макар че му действаха успокояващо..Ерик се изправи от земята и се осъзна.Прибра кутийката с таблетките обратно в джоба си и се качи горе в спалнята.След това легна на леглото и заспа от умора...

Ерик изведнъж се събуди,задъхан.Сънуваше кръв.Кръв кръв и само кръв..Това беше наистина кошмар.Мъчителен кошмар.Той бързо изтича до хола и претърси якето си.Кутията с таблетките я нямаше..
-МАМКА МУ!-извика Ерик ядосано и удари стената с юмрук.Ириса му стана червен.Ерик започваше да се нервира и да се поддава на жаждата си.
-За последен път отивам там..сигурно съм ги изпуснал край лагерния огън..-измрънка той и си облече якето.Татуировката му започна да става окървавена.Там беше мястото където Ерик беше ухапан.Той отвори вратата и излезе.Затръшна я след себе си и после се насочи към лагера...

Ерик се върна,леко притеснен.Професора..тя го позна.Разпозна го че е вампир.
-Мамка му..трябва да говоря с нея..но ще е опасно ако после си тръгна от там..добре,колко пъти ходих и се връщах от лагера..?Да видим..веднъж,когато майка ми ми позволи..веднъж се върнах защото обидих Луна..после пак дойдох за да й се извиня..и после си тръгнах..което беше вчера..чакай,нещо ми се губи..бях си ударил главата някъде,но..не,няма значение..-изведнъж Ерик свирна с уста и едно хъски се появи пред него.Той го погали и седна на масата.Кучето леко изскимтя.Ерик го погледна учудено и после взе една чаша.Огледа отражението си във водата и разбра какво има.
-Съжалявам,Блек,не мога да ги скрия.От таблетките е.-каза му Ерик тихо и отново погали хъскито.Той взе една паница и сипа малко зърнена закуска.Сложи мляко и започна да се храни...

Ерик стоя малко на стола си,мислейки си какво да прави..Накрая взе един лист и започна да пише със кърваво мастило...
Вярвам че имаме една деликатна тема по която да проведем разговор.Срещата ни на езерото доста ме притесни,да не говорим че ме разпознахте.Бих искал да обсъдя нещо с вас,за да бъда сигурен..
С уважение:...
Ерик сгъна писмото и го подаде на Блек.Преди това взе една бяла роза,леко окървавена и я пъхна в писмото.Кучето го захапа и погледна Ерик.
-Проследи професора и пъхни това в палатката й.Рано или късно тя ще се прибере.Прекалено подозрително е да се връщам за трети път във лагера,някой хора могат да си помислят че ги следя..Та,знаеш какво да правиш.-обясни той и погали хъскито.То побягна и се запъти към лагера,където беше и палатката на учителката...

Лорън се появи пред вратата на Ерик.Тя бавно огледа къщата му и си каза ''Вампирите винаги са имали стил''.Приближи се до вратата и почука.Носеше розата,която Ерик й беше пратил по хъскито.

Отворих вратата...не бе заключена.Влязох в дома му и се приближих до него.
-Ерик...още ли важи това че ще направиш каквото искам???-попитах го...в очите ми ясно си личеше че ако важи ще искам да ме целуне дълго и хубаво...но дали той разбра това???