Домът на Ерик Силвърнест

Лорън го погледна сериозно.
-Не съм чак толкова зле,че да ти подарявам порно.Пък и няма да ти кажа какво е.Изненада.

Ерик скръсти ръце.
-Страхотно..-измрънка той и въздъхна отегчено.
-Е..какво искаш да направя за теб.."Мамо"?-попита Ерик отново с неговата дяволита усмивка.Най-много му харесваше когато се дразни леко с някой хора..

Лорън се смръщи.
-Не ми викай ''мамо''.Такааааа,да помислииим.Какво да направиш за мен?Ами,не знам.Ти имаш ли някаква идея?-лукаво попита Лорън

-Освен да ти се извиня задето ти казах че хич не те харесвам..за друго не..и освен да ти се реванширам като ти свърша домакинската работа или като изхвърля боклука в казана отвън и..май много казах..-измрънка Ерик с изражение "Не бях аз!" и се изкашли леко..

-Извинение и обезгномяване на градината ми стигат.Съгласен ли си?-попита Лорън

-Аха,аха..няма пробл..КАКВО?!-Ерик току що се беше съгласил..без да знае..:

Той въздъхна и сведе глава надолу..
-Из-..няям..че нап-..их така..пов-...че нема се пов-..ри..-измрънка толкова тихо Ерик че едва се чу какво каза..

Лорън се беше отдалечила.
-Какво каза,Ерик?Нищо не чух.-каза тя усмихната до уши

Ерик вдигна глава раздразнен.
-Съжалявам че казах че хич не те харесвам.Ама хич..мноооооооооооого съжалявам..адски много..сърцето ми кърви..-измънка той със отегчен и тих тон.Макар че това трябваше да е вид сценка,всъщност се оказа провал..пълен провал.

-Да,ти даде всичко от себе си.Ето.-Лорън му подаде малък пакет,в който имаше снимка на Ерик като бебе и баща му.Двамата изглеждаха много щастливи заедно.
-Предполагам,че не си я виждал,нали?-попита го Лорън

Ерик гледаше снимката изумен.Една сълза падна от дясното му око.Той я избърса гневно и продължи да гледа снимката.
-С-сеймей..-изстена той и допря снимката до гърдите си.После затвори очи.Остана така за няколко минути и после погледна професора.
-Кой ви я..даде?-попита Ерик с колкото се може по-силен тон,макар че прозвуча тихо и слабо.Лилавите му очи бяха станали леко мътни.

Приближих се до Ерик и му прошепнах:
-Трябва да ти кажа нещо много важно...-придърпах го настрани и си поех дълбоко дъх...реших да му кажа...
-Аз...ъъъ...искам да ме целунеш продължително и страхотно...-но не успях да го направя затова казах какво искам да направи...

Ерик погледна спокойно Луна.Беше в добро настроение,след като видя снимка на Сеймей.Беше готов всъщност на всичко.
-Разбирам,ще се постарая да го направя добре.-отвърна й той и я погледна в очите с мек поглед.

Прегърнах го и му прошепнах:
-Ти си страхотно момче...много жалко че не се интересуваш от жени.-после зачаках да ме целуне...

-Ам,благодаря за комплимента.-отвърна Ерик и после се приближи до Луна.Погледна устните й и преглътна.Накрая затвори очи и докосна нейните устни с неговите.Започна целувката.Вкара език вътре и бавно (но славно!!) започна да "гали" нейния език.Опитваше се да направи този миг незабравим за Луна,беше в доста добро настроение и не му се правеше мръсно на никого...

Чувствах се страхотно...Ерик се целуваше супер яко.Целувката бе достааааа продължителна но и много яка.Когато свърши направо нямах дъх.Прошепнах му:
-Ерик...целуваш се страхотно...аз наистина...съм доста хлътнала по теб...-след това го целунах и го прегърнах...

Ерик се усмихна леко,не знаеше защо.Явно един поглед към Сеймей го накара да се върне към живота,но докога?
-Благодаря Луна,доставяш ми леко удоволствие като ми говориш така..трябва да призная обаче че се престарах леко с целувката..нали не беше зле?-попита я той и я погледна с заинтригуван поглед...

-Беше хипер яко-отговорих му и се вкопчих в него много здраво...прошепнах му:
-Луде съм по теб...адски луда-засмях се леко и го изгледах влюбено...

-Емм..благодаря,Луна.-отвърна й Ерик.Опита се да се отдалечи леко но без да иска се спъна и падна на земята с Луна под него.
-Ъмм...сори.-извини се Ерик,гледайки момичето.

Гледах го доста влюбено...бяхме в неудобна ситуация...бях леко стресната но и щастлива.
-Не е нужно да ми се извиняваш-прошепнах му и го погалих по лицето.Целунах леко два от моите пръсти и докоснах устните му...

Ерик затвори очи и въздъхна когато Луна го погали по лицето.Някакси му беше спокойно..
-Нежна си..-отвърна й той тихо,все още със затворени очи.

Сърцето ми заби лудо.То се чуваше и на мен ми стана неудобно.
-Толкова си сладичък-прошепнах му.Целунах го страхотно и после му се усмихнах...

Ерик отвори очи и погледна Луна с мек поглед.
-И ти.-отвърна й той и намигна леко.Това със сигурност не беше той..но все пак,има ли значение?Рано или късно,това ще свърши..Настроението му ще се стопи като сняг,освен ако не гледа към снимката на баща си непрекъснато.

-Какво ти е???Днес си различен...по мил и някак си по сладък...-попитах го аз и го погледнах...той наистина бе доста различен...но така ми харесваше много повече отколкото като се държи хладно...

Ерик се спогледа и изкара от джоба си една снимка.Той я показа на Луна.
-Това съм аз и баща ми.Когато го видях на снимката,някакси получих доза живот в себе си и започнах да гледам позитивно на нещата,но до кога незнам..Харесва ми да съм..мил,държиш се с мен добре и ми харесва,но рано или късно най-вероятно ще стана отново такъв какъвто съм бил преди и тогава вече всичко ще си е еднакво,предполагам..-обясни Ерик и погледна към стената,с тъжен поглед.

Заключвам париж,всички по палатките в лагера веднага!